Skip to content 
Тези дни чухме поне две обяснения, поради които ГЕРБ създадоха скандала с промените в Изборния кодекс, довели до излизането на БСП от парламента, напрежение вътре в самата партия, което наложи намесата на премиера Бойко Борисов, и вето на държавния глава Румен Радев върху законопроекта.
Най-прясното обяснение дойде в сряда от демиурга на целия скандал — Цветан Цветанов, който заяви с равномерен тон от парламентарната трибуна:
„Аз не смятам, че БСП и членовете ѝ, и симпатизантите на БСП искат модела Венецуела. Аз не смятам, че БСП искат да видят българския Мадуро в лицето на президента Радев, който изцяло води Венецуела към един режим — и виждаме какви са и позициите в подкрепа на режима на Венецуела… Точно затова, уважаеми колеги народни представители, аз мога да кажа, че от името на парламентарната група на ГЕРБ ние ще гласуваме за законопроекта и против ветото на президента…“
Извинете за дългия цитат, но той е наложителен, защото — както се казва, от извора — обяснява защо ГЕРБ отхвърли президентското вето. От казаното излиза, че ветото е отхвърлено, защото Радев „води Венецуела към един режим“, т.е. ГЕРБ и лично Цветанов спасиха венецуелците от Радев.
Удържаната геополитическа победа, разбира се, е важна за влиянието на България в Западното полукълбо, но как точно това помага да си изясним какво се случва в парламента, не стана много ясно. А там се случват интересни и удивителни, дори за нашето съвремие, неща.
За тях преди няколко дена разказа депутатът от ГЕРБ Георги Марков, чийто аналитични монолози все повече го превръщат в жива конкуренция на артиста Камен Донев:
„Всеки ден г-н Цветанов е полудял и тича от стая по стая и му поставят непрекъснато някакви ултиматуми“, каза в интервю Марков.
Разбира се, не е хубаво г-н Цветанов да полудява, защото тогава няма да има кой да спаси Венецуела от Румен Радев. Но пък тичането от стая в стая издава, че ГЕРБ имат елементарен проблем с кворума и удържането на парламента от разпълзяване.
В опита си да реши този проблем, Цветанов сътвори един куп други — да не говорим какви безсмислици изприказва, подобни на по-горния цитат.
Неспиращата поредица от скандали с функционери на ГЕРБ, партньори на ГЕРБ, решения на ГЕРБ и външнополитически провали на ГЕРБ във времето на кабинета Борисов-3, от доста време поставяха въпроса за провеждането на предсрочни избори. Спорът между експертите беше между датите — пролетта с евроизборите или наесен с местния вот.
Колкото повече наближават тези реперни точки, толкова повече се изнервят управляващите и толкова повече се засилва желанието им да спечелят служебна победа със законови хватки, особено на фона на почти изравнените електорално ГЕРБ и БСП.
Управляващите имат интерес, ако се стигне до предсрочни избори, те да са през октомври. Но това не е лесна задача, предвид драмите в голямата коалиция и в малката коалиция на Обединени патриоти. Тук решително нараства ролята на ДПС, винаги петимни да подложат я рамо, я крак в нужния момент — според интереса си.
Цветанов и Борисов може и да ги избива студена пот от условната Целувка на Местан, но при положение, че патриотите са нестабилни като нитроглицерин, а крепящите кворума депутати се обиждат един друг на „проститутка“ (както показаха Веселин Марешки и Валери Симеонов), двамата от ГЕРБ нямат особен избор.
Прикоткването на ДПС, които в подходящ момент просто не се регистрираха в пленарната зала, бе и основната причина за бърникането в Изборния кодекс — с отмяната на преференциите и още куп други неща, които някак си потънаха покрай уж основния проблем.
Цветанов сам си го призна в средата на февруари, като заяви, че в името на стабилността на управление, той — от името на ГЕРБ — се е съгласил с искането на ДПС да отпаднат преференциите.
Това даде повод не само на БСП да обяви, че имаме нова управляваща коалиция ГЕРБ – ДПС (не че такава нямаше при разпределението на парите за общините, например), но и на премиера Борисов на пожар да свика пресконференция, на която да отменя всичко, да връща стари положения, дори да очаква вето на президента, за да се оправи кашата.
Но, както е казал класикът: Анушка вече разля маслото.
ГЕРБ понесоха поредната репутационна загуба. Не че досега това не им се разминаваше, но те са вече в ситуация, когато не се знае коя дребна съчка ще им счупи гърбината. И те го знаят — това е и причината яростно да отричат, че има фактическо ситуационно коалиране с ДПС.
„Това е фалшива новина!“ — възкликна Цветанов, за когото всичко, което не му харесва, е фалшива новина.
Такъв сговор обаче има, и в отсъствието на БСП от парламента той може само да се разширява.
През март 2014 г., след като пи кафе с Лютфи Местан в Кърджали, Борисов заяви пред БТВ:
„Аз съм човек, който обича да прави хората щастливи, доволни, да им е удобно. Като млад обичах да се бия, да раздавам шамари, но с бой нищо не се постига.“
Лидерът на ГЕРБ обаче все по-трудно раздава каквото и да било, без да възникне проблем, камо ли шамари, а хората в България след десетгодишното му управление меко казано не са щастливи — по която и да било, и за каквото и да било класация.
Между другото, четири месеца след кафето с Местан, ДПС свали кабинета Орешарски.
В началото на месеца, фамозният Георги Марков отровено призна, че е призовал Борисов да хвърли кърпата, т.е. да се оттегли от политиката, защото бил направил вече много за България:
„Почивай си бе, човек… Та Меркел, та Тереза Мей, кой ли не те нацелува. Ти си целият в целувки.“
Прав е Марков.
Бойко, хвърли я!
Местан вече те целуна.
Останалото е агония.